Ако сте от София или имате път насам, ви каня да посетите ресторанта, който направихме със съпруга ми през лятото на 2017-а. Казва се The Friendly Bear и се намира в идеалния център, зад хотел "Радисън", на ул. "Славянска" 23.
Историята ни е хубава, интересна и с леко неочакван край, но ми се иска да ви я разкаже друг. След откриването на ресторанта, от Програмата написаха чудесен материал за нас. Когато го прочетох, си казах, че ако можех да боравя с думите толкова красиво, точно така щях да го напиша и аз.
С огромни благодарности към авторката Емануела Иванова и чудните снимки на Анелия Тодорова, копирам материала тук. Остава ми да ви пожелая приятно четене и се надявам да ни посетите скоро :)
Мечка с две сърца
Чували сме да я наричат "розовата къща". Сега фасадата ѝ е керемидено червена, а на портата пази едро горско животно. The Friendly Bear живее тук от три седмици, но отдавна расте в мечтите на стопаните си – Жана и Георги, които днес ни посрещат в шарената сянка на Славянска 23. Тя е екс-медиен човек и настоящ кулинарен блогър (Mish Mash), а той – интериор майстор (в дует с Любо в Ainterior) с портфолио от над 300 места, в които сме си пили бирата (Терминал 1, Строежа, Билкова). Но историята не започва така. Те се намират в сайта Елмаз. Осем години издържат като най-добри приятели. И тогава се женят в One More Bar. Нищо чудно, че след като завиват няколко крачки от любимия си Шишман, двамата правят не най-новия бар в града, а бара с най-хубава енергия, в който сме влизали от години. Седнете до нас, няма да ни пречите.
Две бутилки Савой, една Каменица и боклук за 20 камиона посрещат Жана и Георги в същия този двор преди шест месеца. Минали са три години, откакто двамата фантазират как ще настанят The Friendly Bear на мястото на "малкото кръчме" в къщата със старата дюля. "Всеки януари идвах и питах собственика да ми я даде под наем, но той винаги отказваше. Накрая и ние се отказахме. Решихме да емигрираме в Швеция – Жана изкара две нива шведски, бяхме на финала на организацията, оставаше само въпросът какво да правим с трите си котки, когато ѝ казах: "Моля те, тази къща ми е мечта, нека попитам човека за последен път". И той взе, че се съгласи."
Докато Георги ни връща с разказа си в миналото, ние обикаляме с поглед настоящето в опит да си представим как са изглеждали преди изрисуваните с гори стени. Ремонтът се оказва артистично предизвикателство, защото всеки сантиметър в къщата плаче за трансформация. "Преправихме всичко – фасадата, двора, рязахме дървета, сменихме цялата канализация и бихме плоча в мазето, което беше с пръстен под. Дори не знаехме, че има още една стая и градина отзад, преди да вземем мястото – в тях от 27 години само се е трупало.“
Много повече обаче са годините, в които къщата е събирала история – почти столетницата е строена през 1923. "По време на режима после е била комуналка. Комунистите я отчуждили и настанявали в нея бездомни семейства: едно – в едната стая, друго – в съседната. Даже в мазетата са живели хора, било е някакъв кошмар. След това са искали да я бутат, заедно с околните две сгради, за да направят място за някоя страшна комунистическа глупост. Разминало се е, слава богу, собственикът си я взел обратно от реституция и през 1992 отворил тук своята кръчма."
Днес от тези тежки времена няма и следа, но дългият живот на къщата личи във всичко. Умишлено е. Вместо да купуват нови мебели, Георги и Жана решават да използват максимално всичко, което намират по етажите и в двора. Така старият бар се разпада на дървени плоскости за первази на оградата в градината, а ламарините под тях са от стар контейнер, който заварват в двора. От него идват и лампите, които светят като нови в една от стаите, чиято стена пък е покрита с предишните врати. В ъглите светят и авторски лампи, които Георги сглобява от какво ли не (снаряд, въздушен филтър на камион, самовар, спирачен диск), а останалото е резултат от тотална импровизация и мечешки усилия – в екип с майстор Любо и "общака" Жана. "Искаме всичко да изглежда сякаш винаги е било тук, да носи усещане за горска хижа и уют като от едно време, когато всички са били на "ти" с кръчмаря и кръчмарката и са се чувствали като вкъщи. Има какво още да добавим за целта, но ските поне вече са тук."
Искаме да възразим: за нас всичко вече е тук. За стопаните на градската хижа обаче все още липсва ключов детайл. "Цялата работа с бара тръгна от едно предаване, в което американци пекат огромни парчета месо в гигантски барбекюта по специален начин и месото става мозък. Това беше преломен момент в живота на Георги, но и двамата сме страшни месари, направо в нездравословна степен", разкрива Жана и наточва апетита ни за нещо с внушителни размери, което скоро ще нахлуе в менюто на "дружелюбната мечка". Дотогава не бъдете темерути и минете за по бира, вино, ракия, салата или сандвич до еделвайсите в градината. Абсолютно истински са – точно като хората, които ги отглеждат, заедно с всичко тук, с цялата си безрезервна любов.
The Friendly Bear е на Славянска 23 и facebook.com/bar.friendlybear
Работи всеки ден от 12:00 до 23:00, градината – до 22:00
The Friendly Bear е на Славянска 23 и facebook.com/bar.friendlybear
Работи всеки ден от 12:00 до 23:00, градината – до 22:00
.jpg)
Прекрасно! Поздравявам ви за уюта, който сте създали и страстта, която сте вложили. Това винаги дава резултат.
ОтговорИзтриванеБих искала да изпратя огромното си истинско пожелание да намерите достатъчно сили, за да преминете през този тежък период с вярата, че след всяка, и най-тежка да е, буря изгрява слънце.
А ние чакаме "слънцето" да изгрее, за да се насладим на нещо истинско и от сърце при вас.
До скоро!
От сърце благодаря за топлите думи! Важното е да сме живи и здрави. Има ли ни, всичко ще е наред ❤️
Изтриване