Нека ви представя Ксамил – малко градче само на около 30 минути от Саранда, но с характер, който моментално грабва.
И не, не искам да обиждам Саранда, но… Ксамил ми хареса много, много повече. По-съвременно изглежда, по-поддържано, по-стилно. Заведенията са направо разкош – с вкус, с идеи, с изглед. И навсякъде, абсолютно навсякъде, блести една вода… синьо-зелена, кристална, с такава прозрачност, че ти се иска да вървиш по нея, а не да плуваш.
А най-неочакваното? Пясък! Да, пясък! В Албания, в Ксамил, не се ходи само по камъчета и скали. Плажовете са малки, спретнати и бели, като парченца от Гърция, изтървани на юг.

Хората? Отново усмихнати, гостоприемни, без онова натрапчиво сервилничене, което понякога срещаме на по-претенциозни места. Всички говорят добър английски.
Казано накратко – в битката Саранда–Ксамил, моето сърце (и стомах, и очи, и душа) отиват директно за Ксамил. С лекота.
септември 2024
Няма коментари