Mish-Mash

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Здравейте, казвам се Жана. На 43 съм и живея в София. Последните години работех като редактор на телевизионни предавания – 5 години в „Кухнята на Звездев“, няколко сезона в „Биг Брадър“ и други. През януари 2017-а със съпруга ми наехме една къща в центъра на София, по която въздишахме години наред и я направихме ресторант „Френдли Беър“. Отворихме заведението юли миналата година. Слава богу, успявам да съчетавам работата си в ресторанта с воденето на блог. Дори се получи и по-добре, защото досега основно дъщеря ми и съпругът ми опитваха нещата, които правя (понякога това им идва нанагорно), а сега те са поръчвани и от нашите клиенти.

Освен блогът, имам и друго хоби – снимам графити. С радост установявам, че напоследък хората проявяват все по-голямо уважение към това изкуство и истински красивите графити стоят непокътнати на някои места и с години.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Направих блога си „Миш-маш“ преди 3 години. Общо взето всичко стана постепенно – първо си снимах ястията и ги пращах на приятелки, основно да се хваля и да ги дразня, хахаха, после почнах да им пращам рецептите. След като въпросите „Защо не си направиш блог?“ започнаха да зачестяват, се замислих и след 1-годишно мислене взех, че го направих. В началото приготвях рецепти само от български блогове, основно от тези на Йоли, Люси и Ани Шакарян, така че може да се каже, че те са ме вдъхновили.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Тъй като станах майка на доста ранна възраст (на 20 години), се научих да готвя по неволя. В началото смятах, че готвенето на основно ястие представлява следното – режеш всички зеленчуци, слагаш ги наведнъж, наливаш вода догоре и вариш. След известно време ми стана значително по-интересно приготвянето на ястия и започнах да тествам уменията си. Приготвях страхотни буламачи, които не знам как моите приятелки са яли, но важното е, че оживяха. Засега не съм научила някого на кой знае какво в кухнята, защото съм от тези, които окупират кухнята и не допускат узурпатори в нея. Но се боря с това и се опитвам да го променя в себе си (не особено успешно засега).

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Това става с много ровене по различни сайтове. Имам запаметени хиляди рецепти и след всяко запомняне си казвам: „Само един живот няма да ми стигне, за да наготвя всичко, което искам!“ Като цяло ме грабва снимката. Най-трудно избирам вегетарианска рецепта, докато визията на месо ме разяжда по всяко време.

Сладко или солено?

Солено и морско.

На кокал или с корен?

Категорично залагам на кокала.

В какво се състои радостта от храната за теб?

За мен вкусната храна е радост и любов. Колкото повече готвя, толкова по-претенциозна ставам към храната, която консумирам (повече като вкус, отколкото като качество). И определено мога да кажа, че вкусната храна може да направи човек толкова щастлив, колкото и любовта към нещо друго – музика, книга, човек. Разбира се, тази любов е по-краткотрайна от останалите, но това не я прави по-малко любов.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

На дъщеря ми и съпруга ми, които ядат по-голяма част от нещата, които приготвям. Отстрани може да изглежда много добра оферта да живееш с кулинарен блогър, но това не винаги е така. Представете си как ми се появява желание да правя питка и започвам да я меся, без да има значение дали на някой му се яде, или не. И след това този „някой“ я яде, „за да не се хвърля“ и не е лесно…

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордостта не е от качествата, които са най-ярки в мен, но се гордея с това, че със съпруга ми успяхме да направим заведение, в което много хора намират уют и се връщат отново и отново.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Има някои рецепти, които много ми се опират дори след третия опит. Без да се имам за кулинарен факир, определено повечето неща ми се получават, но и досега не мога да правя палачинки и омлет. И в двата случая стигам до бъркани яйца. Също така до този момент не мога да правя нищо с желатин – с този продукт определено не сме в добри отношения, което не ми пречи периодично да проверявам дали това все още е така. Е, все още е така.